Как да стана стюардеса: пълно ръководство за успех

Основната разлика се състои единствено в пола на термина: „стюардеса“ се отнася за жена, а „стюард“ – за мъж. На практика техните задачи са идентични. И двамата принадлежат към кабинния екипаж и отговарят за безопасността, комфорта и посрещането на пътниците. Те преминават през същото обучение, притежават същите сертификати (като CCA) и се радват на същите перспективи за кариерно развитие.

Цената на обучението за CCA (Cabin Crew Attestation) варира в зависимост от избраното държавно училище. Средно трябва да очаквате да платите между 3000 и 5000 евро за пълна сесия, включваща теория и практика. Съществуват и редица допълнителни разходи, като например първоначален медицински преглед (около 400 евро) и тест по английски език. Ако решите да се явите допълнително на CQP PNC, цената може да бъде малко по-висока. От друга страна, някои международни авиокомпании плащат за обучението, след като набирането на персонал бъде одобрено.

Английският език е основният език за работа, тъй като той е международният език на авиацията. Изисква се добро ниво, което обикновено се удостоверява с минимален резултат от 720 точки на изпита TOEFL или признат еквивалент. Владеенето на други чужди езици обаче е истинско предимство. Испански, италиански, немски, арабски, мандарин и руски са особено търсени в зависимост от дестинациите, които обслужва авиокомпанията. Колкото повече езици владеете, толкова по-големи са шансовете ви да бъдете наети на работа.

Във Франция вече няма официални критерии за минимален ръст, наложени от нормативната уредба. Въпреки това, от чисто практически съображения, е за предпочитане да сте високи поне 1,58 м, за да можете лесно да достигате до отделенията за багаж и предпазните средства. В международен план някои авиокомпании все още определят критерии: повечето от тях изискват височина между 1 м58 и 1 м78 за жените и между 1 м68 и 1 м90 за мъжете.

На теория бакалавърската степен е задължително условие за включване в обучение във Франция. Въпреки това съществуват алтернативи за хората без диплома. Например можете да вземете DAEU (Diplôme d’Accès aux Études Universitaires) за валидиране на ниво, еквивалентно на baccalauréat. Нещо повече, значителният опит в секторите на хотелиерството, ресторантьорството или търговията на дребно понякога може да компенсира липсата на бакалавърска степен за някои чуждестранни компании. Специализираните напътствия също могат да ви помогнат да подготвите алтернативен професионален път.

Авиокомпаниите очакват от кандидатите да имат отлични междуличностни умения и да бъдат безупречно представени. От съществено значение са търпението, съпричастността и способността за справяне със стресови ситуации. Стюардесите трябва да бъдат гъвкави, да могат да реагират бързо в извънредни ситуации и да запазят самообладание. Организационните умения, екипният дух и голямата адаптивност също са ключови качества за успех в тази взискателна професия.

Компаниите не забраняват систематично татуировките, но изискват те да не се виждат, когато се носи униформата. Следователно татуировките по ръцете, шията, лицето или ръцете могат да представляват проблем. Някои международни компании прилагат строга толерантност и отказват всяка видима татуировка, дори ако се носи грим или превръзка.

След няколко години летателен стаж стюардесата може да премине към длъжността главен чистач и след това старши чистач, където ръководи екип и координира всички търговски операции и операции по безопасност в салона. При по-голям стаж е възможно да станете инструктор на кабинния екипаж, който отговаря за обучението на новобранците, или главен член на кабинния екипаж– позиция с голяма отговорност в авиокомпанията. Някои стюардеси избират да се занимават и с туризъм, управление на хотели или ВИП рецепции.

Това е една от основните трудности на тази работа. Работното време е ненормирано, има чести часови разлики и често се срещат продължителни отсъствия от няколко дни. Организирането на нормален семеен живот може да се окаже сложно. Въпреки това, с придобиването на опит и стаж, някои авиокомпании предлагат по-голям избор на задачи и графици, което допринася за по-голяма стабилност. Много от членовете на кабинния екипаж се научават да балансират между професионалния и личния живот благодарение на добрата организация и подкрепата на околните.

Във Франция редовно набират служители Air France, Transavia, Corsair и Air Corsica. В международен план престижни авиокомпании като Emirates, Qatar Airways, Etihad Airways, Singapore Airlines и Cathay Pacific са известни с мащабните си кампании за набиране на персонал. Нискотарифните авиокомпании като Ryanair, EasyJet и Wizz Air също набират голям брой служители, като често предлагат на младите дипломанти достъпен първи опит.

Обикновено работата е на пълен работен ден, тъй като разписанията на полетите са много променливи и авиокомпаниите трябва да гарантират наличието на своя персонал. Въпреки това някои авиокомпании предлагат сезонни или временни договори, особено за да подсилят екипите си през лятото или в пиковите периоди. Това може да бъде добър начин да се запознаете с работата, преди да поемете дългосрочен ангажимент.

Освен че пътуват редовно и опознават нови култури, стюардесите често се ползват от широк спектър от социални придобивки: самолетни билети на по-ниски цени за тях и семействата им, платено настаняване и храна по време на междинните кацания, изгодно социално осигуряване, бонуси за полети, както и възможности за бързо кариерно развитие. Професията предлага също така уникална възможност за създаване на международна мрежа и придобиване на широка културна осведоменост.

Да, но това много зависи от авиокомпанията, от времето на годината, от мрежата от обслужвани авиокомпании и от вашите умения (езици, отношения с клиенти, географска достъпност). CCA често е необходимо условие, но не винаги е достатъчно: някои авиокомпании изискват и предишен опит или говорят за „вътрешен център за обучение“ след наемане на работа. Пазарът може да бъде конкурентен, особено в големите и престижни авиокомпании, но има и възможности в регионалните и нискотарифните авиокомпании, където изискванията могат да бъдат малко по-гъвкави.

За да увеличите максимално шансовете си:

• Научете повече за авиокомпанията: нейните маршрути, култура, очаквания за обслужване, за да покажете, че сте си написали домашното.
• Подгответе личната си история: защо тази работа, какво ви мотивира, какво ще донесете на компанията.
• Упражнявайте се върху класически въпроси (управление на стреса, трудни ситуации, работа в екип), като използвате метода STAR (ситуация, задача, действие, резултат).
• Усъвършенствайте английския си език (и всеки друг необходим език). Устните умения и разбирането трябва да са добри.
• Обърнете внимание на представянето си: облекло, стойка, изказ. Приемането е част от работата.

В дните за подбор може да ви бъде предложено да се явите на :

• Писмени или психотехнически тестове за оценка на вашата логика, организираност и способност за вземане на бързи решения.
  
• Групови ролеви игри: управление на пътници, обслужване, симулирани аварийни ситуации.
  
• Индивидуално интервю с HR или оперативни специалисти по набиране на персонал, за да се оценят вашата мотивация, личностни и поведенчески умения.

В допълнение към основния медицински преглед, ето някои от елементите, които обикновено се включват в тестовете:

• Проверка за съдимост: компанията може да изисква чисто извлечение.
• Обща физическа годност: тестове за правилно зрение, слух, сърдечносъдова система съгласно стандартите на DGAC или на еквивалентен орган.
• Способност за плуване, както се споменава за процедурите за безопасност (в случай на отводняване или спасяване на вода) в някои компании.

По принцип няма законово ограничение за възрастта за работа като стюардеса, но някои авиокомпании налагат ограничения, свързани с валидността на медицинската документация, физическите възможности и представянето в аварийни ситуации или при дълги полети. С течение на годините основните критерии остават умората, ограниченията, свързани с физическо натоварване (междинни кацания, дежурства, пренасяне на товари), и способността да се спазват протоколите за безопасност. Някои компании може да имат вътрешни правила за възраст или стаж при дълги или международни командировки.

Ето кои са разходите, които често се пренебрегват:

• (Понякога) такси за интервю или инструктаж за интервюто за набиране на персонал.
• Разходи за транспорт и настаняване, ако училището е далеч.
• Униформа, подходящи обувки, евентуално езикови курсове или опреснителни курсове.
• Разходи за езикови тестове (TOEFL, TOEIC и др.), ако не са включени в курса.
• Застраховки, сертификати или административни документи.

В допълнение към основната заплата кабинният екипаж често получава :

• Бонуси за полети, опит и работа на дълги разстояния, в зависимост от вътрешната политика.
• Надбавки за престой или дневни (настаняване, храна) по време на пътуване.
• Преференциални цени на самолетните билети за себе си и/или за своите семейства.
• Здравна застраховка, застраховка срещу злополука и застраховка за репатриране, в зависимост от компанията.

Не систематично. Като цяло в европейската авиация се признава CCA (или еквивалент), но някои международни компании или компании извън Европа може да изискват собствено обучение или адаптиране. От друга страна, някои компании сами обучават кабинния си екипаж след назначаването му, без да изискват първоначално CCA. Важно е да се проверят изискванията за постъпване на работа на всяка авиокомпания (местна или международна).