Въздушни коридори за частни самолети

Много е просто! На място, за да стигнем от един град до друг, пътуваме по пътища, които са проектирани и изчислени от строителни инженери, за да гарантират безопасност, комфорт и логистика. Въздушният коридор е същият принцип, но за въздушен транспорт.

Как работят въздушните коридори?

Въздушният коридор е въздушен маршрут с дължина около 19 километра и определена вертикална дебелина, по който въздухоплавателните средства летят съгласно точни правила и който ги отвежда от една точка до друга. Тези точки могат да бъдат радионавигационни инсталации, разположени на земята и излъчващи на точни честоти за разпознаване, пресечни точки на лъчи от няколко наземни радиофара или, напоследък, географски координати, известни на системите за сателитна навигация.

В един въздушен коридор въздухоплавателните средства са в постоянна връзка с контролния център, който осигурява хоризонталното разделяне и вертикалното разстояние между въздухоплавателните средства, за да се гарантира безопасността на полетите. От контролната кула ръководителят на полети или ръководителят на полети следи за гладкото протичане на въздушния трафик и за това нито едно въздухоплавателно средство да не се сблъска с друго на земята или във въздуха. На земята те насочват въздухоплавателните средства по маршрути, подобни на тези, които се използват от автомобилите. Във въздуха ръководителят на полети ще адаптира маршрута на въздухоплавателното средство, за да избегне друго въздухоплавателно средство.

Въздушните коридори също така гарантират безопасно разстояние от препятствията на земята от поне 1000 фута в равнинни райони и 2000 фута в планински райони.

На диспечера, отговарящ за контрола на трафика, може да се наложи да завърти самолетите в схеми за изчакване, за да се справи със задръстванията в небето (например поради това, че дадена писта е неизползваема поради лошо време). Самолетите ще бъдат подредени в стекове, където на постоянна височина ще изпълняват стандартни схеми за задържане.

Как се осъществява комуникацията във въздушния коридор?

Диалогът между ръководителя на полети, който отговаря за контрола на въздушното движение, и въздухоплавателното средство се осигурява чрез радиовръзка в честотен диапазон, запазен за аеронавтиката, за да се избегнат всякакви смущения. В регионалния център за управление на въздушното движение диспечерите работят в екипи и се сменят на всеки два часа, за да запазят потенциала си за вземане на решения. В сектора за заход за кацане, където се управлява фазата на спускане на самолета, всички самолети се присъединяват към една и съща траектория за кацане, а разстоянието между тях е сведено до 3 морски мили.

Диспечерите общуват с пилотите на английски език.

Въздушно пространство на Франция

Дирекцията за аеронавигационно обслужване (DSNA) е доставчик на аеронавигационно обслужване по смисъла на европейските разпоредби. Тя носи оперативна отговорност за контрола на въздушното движение във френското въздушно пространство, както в континентална Франция, така и в чужбина.

Във Франция въздушното пространство е разделено на пет центъра за контрол на въздушното движение (Екс-ан-Прованс, Атис-Монс до Орли, Бордо, Брест и Реймс). В рамките на тези райони въздушното пространство е разделено на сектори за контрол по маршрута. Всеки сектор се обслужва от двама контрольори, които могат да обслужват до 25 въздухоплавателни средства едновременно, в зависимост от сложността на трафика. Въздухоплавателните средства преминават от един сектор в друг чрез смяна на честотата, така че винаги да могат да говорят с контрольора, който ще ги отведе до летището на местоназначението им. За да управляват фазата на спускане, контрольорите по маршрута предават управлението на контрольорите по подхода. Те са тези, които гарантират, че кацането ще протече гладко.

Въздушните коридори стават все повече и повече, особено при подхода към международното летище „ Роаси Шарл дьо Гол“ в Париж, където всеки ден се регистрират повече от 1300 движения.